Улични продавачи,
улични кафенета,
улични хора.
Преоценена самота
се утаява
в чашите
по масите.
Работна седмица,
работни дрехи,
работно време.
Забравени самоличности
говорят
зад новите бюра.
Гланцирани страници,
гланцирани устни,
гланцирани думи.
Промоция
на разни
стоки.
Промоция
на празни
чувства.
Навсякъде.
© Мария Василева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
