Навсякъде

2 окт. 2014 г., 12:37

Поэзия

415 0 2

Движиш се ефирно, тихо.

Ти си мъглата в калния град.

И рехавият пушек в комините...

Ти си сълзите на глухия плач.

Ти си отнетата радост.

И всяко лишение си ти.

Крепост на плахо смирение.

Шепот от всички страни.

Белег на хищно съмнение.

Безизразният порив на вятъра...

Потръпвам от твоето вдишване,

с ледени нотки на обич.

Ти си усмивката в края на свиждането.

Ти си ръката, с която посочвам –

че всяка врата е залостена.

Ти си безкрайна утеха,

на нечий живот пепелта.

И дреха, която обличам

в мига преди да заспя.

------------

... прекрачваме зедно боси

през прага на своите съдби...