Oct 2, 2014, 12:37 PM

Навсякъде 

  Poetry
476 0 2
Движиш се ефирно, тихо.
Ти си мъглата в калния град.
И рехавият пушек в комините...
Ти си сълзите на глухия плач.
Ти си отнетата радост.
И всяко лишение си ти.
Крепост на плахо смирение.
Шепот от всички страни.
Белег на хищно съмнение.
Безизразният порив на вятъра...
Потръпвам от твоето вдишване,
с ледени нотки на обич. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Random works
: ??:??