Навсякъде
635
0
2
Движиш се ефирно, тихо.
Ти си мъглата в калния град.
И рехавият пушек в комините...
Ти си сълзите на глухия плач.
Ти си отнетата радост.
И всяко лишение си ти.
Крепост на плахо смирение.
Шепот от всички страни.
Белег на хищно съмнение.
Безизразният порив на вятъра...
Потръпвам от твоето вдишване,
с ледени нотки на обич.
Ти си усмивката в края на свиждането.
Ти си ръката, с която посочвам –
че всяка врата е залостена.
Ти си безкрайна утеха,
на нечий живот пепелта.
И дреха, която обличам
в мига преди да заспя.
------------
... прекрачваме зедно боси
през прага на своите съдби...
© Константин Дренски All rights reserved.
