27 нояб. 2005 г., 22:44

Назад

1.2K 0 1

Понякога се чудя какво стана,
защо в един миг забрави за мен,
нима за ден изтри всички сълзи,
как да вярвам в това,
та нали с теб открих любовта,
каква бе тази игра,
да те има,а след миг да си само мъгла,
да викам или да мълча,
да остана тук или да си вървя,
какво да направя за да спра болката пулсираща в моята душа,
сърцето ми вече на две в никой друг няма да се кълне,
няма да умра,че си отиде любовта,
ще забравя просто какво бе за мене тя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Манчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво,само че това,което се каниш да направиш,е може би невъзможно.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...