27 nov 2005, 22:44

Назад

  Poesía
1.2K 0 1

Понякога се чудя какво стана,
защо в един миг забрави за мен,
нима за ден изтри всички сълзи,
как да вярвам в това,
та нали с теб открих любовта,
каква бе тази игра,
да те има,а след миг да си само мъгла,
да викам или да мълча,
да остана тук или да си вървя,
какво да направя за да спра болката пулсираща в моята душа,
сърцето ми вече на две в никой друг няма да се кълне,
няма да умра,че си отиде любовта,
ще забравя просто какво бе за мене тя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Манчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво,само че това,което се каниш да направиш,е може би невъзможно.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...