26 янв. 2012 г., 10:14

Назад-напред

923 0 0

Ти спомняш ли си първите ни срещи -
безшумни, плахи, но и като вик?
Вик, който тихомълком ни пронизва
и дните ни превръща във единствен миг.

 

А спомняш ли си думите омайни,
които сипеше като поет?
Те сложиха начало на нашите тайни.
Сериозни думи - като за обет.

 

Не си ли спомняш трепета, със който
докосваше ме с огнени ръце?
Ти шепнеше, че огънят ще запечата
пробойните във моето сърце.

 

А хилядите мигове, в които
ме вдигаше на пиедестал?
Нали ти беше казал, че за мене
години дълги си мечтал.

 

Ти спомняш ли си миговете си на слабост,
граничеща със отчаяние и със сълзи?
Животът понякога удря.
За да не паднем, някой трябва да ни задържи...

 

Какво си спомняш? Вече не е важно.
Ти знаеш - времето върви напред.
Аз помня всичко и съм благодарна
за времето, прекарано със теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....