Ти спомняш ли си първите ни срещи -
безшумни, плахи, но и като вик?
Вик, който тихомълком ни пронизва
и дните ни превръща във единствен миг.
А спомняш ли си думите омайни,
които сипеше като поет?
Те сложиха начало на нашите тайни.
Сериозни думи - като за обет.
Не си ли спомняш трепета, със който
докосваше ме с огнени ръце?
Ти шепнеше, че огънят ще запечата
пробойните във моето сърце. ...