НАЗАЕМ

Чувам те, бряг,… и те виждам,
но краката ми вече не могат
да бързат по теб, като някога…
Краката ми вече са слаби
да тичат по теб, като вятъра…

Плитки са моите стъпки…
Сякаш, че призрак е минал
да търси следите на живите…

Чувам те, бряг, как ме викаш,
но ръцете ми вече отслабнаха…
Не мога по теб да дълбая
надълбоко и вода да изкарам,
и жадно да пия от нея…

Сухи са моите кладенци,
като очите ми – сините…
Уж жив съм, а търся назаем
сълзи от очите на живите!

Емил Стоянов
30.11.2017г.