valqka (Валентин Василев)
515 2126
7 янв. 2015 г., 00:14

Наздраве 

  Поэзия » Философская
357 0 0

 

 

Гледам чашата си строго,

разливаща във мене огън -

нима от тебе имах нужда

да ме топлиш? Ти си чужда!

 

Не ми го причинявай,

не размеквай душа и тяло,

не поне в тоз живот,

нищо че тежи като хомот...!

 

Той ми е извечната награда,

която трябва да изстрадам

сред горчива обич и сладостна омраза,

за да дефинирам: Да! Аз съм!

 

Наздраве!

Но не бях ли ясен?

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??