Наздраве
505
0
0
Гледам чашата си строго,
разливаща във мене огън -
нима от тебе имах нужда
да ме топлиш? Ти си чужда!
Не ми го причинявай,
не размеквай душа и тяло,
не поне в тоз живот,
нищо че тежи като хомот...!
Той ми е извечната награда,
която трябва да изстрадам
сред горчива обич и сладостна омраза,
за да дефинирам: Да! Аз съм!
Наздраве!
Но не бях ли ясен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
