Наздраве

Poetry » Philosophical

506 0 0

Гледам чашата си строго,

разливаща във мене огън -

нима от тебе имах нужда

да ме топлиш? Ти си чужда!

Не ми го причинявай,

не размеквай душа и тяло,

не поне в тоз живот,

нищо че тежи като хомот...!

Той ми е извечната награда,

която трябва да изстрадам

сред горчива обич и сладостна омраза,

за да дефинирам: Да! Аз съм!

Наздраве!

Но не бях ли ясен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9