25 авг. 2018 г., 22:05

Наздраве

823 4 6

Сълзи по вятъра ти пращам...
Дано заместят водката и джина.
Доколкото разбрах и схващам
съперница ми е картина...

Очите си - изгледал вече -
сълзи, във чаша полупразна,
сипи ги, идат от далече,
и пии до дъно, недей чезна...

Пази очите си, сърцето, всичко!
Сълзи се пият с устни меки -
е правило едно - едничко
на Капулети и Монтеки.

От таз отрова сън те хваща,
и любовта е по - благословена, 
щом вятърът ги тъй препраща,
за теб е дрямката блажена...

24 април 2016 г. , 12,41 часа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Чардакова Все права защищены

Стихотворението е публикувано за първи път в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 24 април 2016 г. в 12,41 часа и е пожелание към всички съпрузи, забравили очите си в интернет! С обич и съчувствие към съпругите! Съпругите знаят защо! Поздрави!

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Наде!
  • Хубаво е!
  • Благодаря ти, Светле, предстои да публикувам няколко близки до темата. Познавах някога една друга Светулка, от нашия край, която не беше обяснила на чедото си, че интернет може да бъде опасен. Благодаря ти, че прочете и коментира стихото - така ги наричам стихотворенията /под секрет/. Желая ти много любов от половинката ти, и много вдъхновение!
  • Тук те видях в нова светлина, но изказът е все тъй красив!
  • Благодаря ти, Марги, някой ден ще напиша разказ за причината, поради която се появи това стихотворение. Поздрави от мен!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...