Наздравица
Наздравица
Отлежало стогодишно вино,
тръгнало към мен от чернозема,
в тази нощ ще пием с тебе двама.
В тази нощ ще пием с тебе двама,
но такова вино упоява.
То бучи през сто ведра, наляти
от тракийки във ковани чаши.
Сто юнака пият пак наздраве -
да зараснат старите ни рани.
Още толкоз веди-самодиви
ни примамват в тази нощ безумна.
Лумвам в пламък. Огън си до мене.
Тъй през мене вино огън става,
но ще мина аз по таз жарава,
като нестинарка босонога
и в ръка със чашата пенлива.
Ще ме грабнеш с две очи дълбоки -
угарта на плодородна нива.
Може би от тях към мене тича
този пламък през кръвта ми дива.
Ето ме. Целувай до насита!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
