22 янв. 2009 г., 10:03

Не

627 0 3

Не…не искам повече…
Не, благодаря, не искам повече тъга!
Не…не искам още…
Не искам още самота!

Ще спра тук…
На този камък аз ще седна и ще си почина.
Ще спра да се лутам по пътя студен
и ще погледна към новия ден.


И всякакви надежди там ще убия…
И мечтите дори ще изтрия…
Нека тишината ме направи силна,
а мракът нека донесе ми маска, за да скрия с нея тъжното лице…

Не…не искам повече…
Не, благодаря, не искам повече тъга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еклектика Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...