22.01.2009 г., 10:03

Не

631 0 3

Не…не искам повече…
Не, благодаря, не искам повече тъга!
Не…не искам още…
Не искам още самота!

Ще спра тук…
На този камък аз ще седна и ще си почина.
Ще спра да се лутам по пътя студен
и ще погледна към новия ден.


И всякакви надежди там ще убия…
И мечтите дори ще изтрия…
Нека тишината ме направи силна,
а мракът нека донесе ми маска, за да скрия с нея тъжното лице…

Не…не искам повече…
Не, благодаря, не искам повече тъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еклектика Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...