sandra_19_84 (Александра Георгиева) sandra_19_84 (Александра Георгиева)
3 101
3 дек. 2007 г., 10:07

Не

769 0 3

 НЕ

 

Не идвай в моя сън, те моля,
за теб да мисля, не желая.
Не ме докосвай - сякаш ме изгаряш,
не се усмихвай - полудявам.

 

Не казвай нищо, искам да забравя
гласа ти, всяка твоя дума.
Не си играй - не виждаш ли, изгарям,
не се усмихвай - сякаш полудявам.

 

01. VI. 2004 г.

 

P.S. Доста старичко е, но е от едно от тези мои стихчета, които са ми слабост. Не знам защо така, може би заради човека, на когото е посветено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0