Нямам място и не мога да плача,
за напразно очаквани думи.
Някой друг в самота да оплаче,
тишината дошла помежду ни.
Нямам време за празни илюзии
и за плаващи пясъци в мене.
И раздялата всъщност е муза,
от която да стане поема.
И не искам поредно отлагане,
на финал, който вече е ясен.
Аз съм силна и всъщност приляга ми,
да не бягам, щом има опасност. ...