28.12.2017 г., 23:44 ч.

Не 

  Поезия » Любовна
868 4 6

Нямам място и не мога да плача,

за напразно очаквани думи.

Някой друг в самота да оплаче,

тишината дошла помежду ни.

Нямам време за празни илюзии

и за плаващи пясъци в мене.

И раздялата всъщност е муза,

от която да стане поема.

И не искам поредно отлагане,

на финал, който вече е ясен.

Аз съм силна и всъщност приляга ми,

да не бягам, щом има опасност.

Няма смисъл. Водете палача

и да слагаме край на театъра.

Нямам място и не мога да плача,

за любов, по-въздушна от вятъра.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??