Dec 28, 2017, 11:44 PM

Не 

  Poetry » Love
866 4 6

Нямам място и не мога да плача,

за напразно очаквани думи.

Някой друг в самота да оплаче,

тишината дошла помежду ни.

Нямам време за празни илюзии

и за плаващи пясъци в мене.

И раздялата всъщност е муза,

от която да стане поема.

И не искам поредно отлагане,

на финал, който вече е ясен.

Аз съм силна и всъщност приляга ми,

да не бягам, щом има опасност.

Няма смисъл. Водете палача

и да слагаме край на театъра.

Нямам място и не мога да плача,

за любов, по-въздушна от вятъра.

© Мариета Караджова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??