Не...
На Б.
Не съм поет, не съм, а исках.
Може би да слушам по- ме бива.
Не съм и фотограф, а стисках
до болка пред мъглата обектива.
Защо, кажи ми, исках да приказвам,
когато не ме бива в диалога?
Не е ли по-добре да се наказвам?
Не е… не е, не искам и не мога!
И без това съм в “не”-тата най-силен.
Щом “не” тук казвам, нека е с утеха:
не страдай, не боли и не убива.
Ония злите нищо не ти взеха.
Не си самотен, нито изоставен.
Не си единствен на света. Не плача.
И аз не съм със болката забравен.
Не ме прегръща с няма песен здрачът…
Не съм художник, няма да рисувам
красиви тъжни гледки… но недей!
Недей ме кара да сънувам.
Да оставаш също – не, недей.
30.06.2025г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Велинов Все права защищены
