Не бях осъзнала колко си прекрасен,
не бях осъзнала колко важен си за мен.
Не бях!
Не бях осъзнала как си съвършен,
не бях осъзнала как си опростен.
Не бях!
Не бях те почувствала, не бях те видяла,
не бях те усетила истински мой.
Грях?
Не бях те докоснала, не бях те разбрала,
не бях онемявала пред твоя лик вяла.
Грях!
Погледнах за миг и светът ми се срина,
в миг само един, а колко години
живях.
И колко години съдбата проклинах,
и молих те, исках те, търсих те...
Грях!
Сега във дихание нежно отмина,
в дихание ледено, каквото за тебе
не бях.
Не бях нито пролет, ни есен, ни зима,
а лято мечтаех и само за лято
копнях.
През пръсти във взор тъй далечен, прозрачен.
Лъжовен? Дали!? Не! Тъй истински беше!
Видях,
че с тебе, до тебе желая да бъда,
но дали ще се случи, щом вече години
не бях!