16 янв. 2009 г., 08:30

Не бях...♥

Поэзия » Любовная

1K 0 2

Не успях...
да те задържа.
Нямах сила...
да ти кажа.
Не бях това,
което искаше.
Нямах онова,
което беше нужно.
Не те спрях,
а само гледах.
Нямаше болка,
а само празнота.
Не плаках много...
само цяла вечност.
Няма да забравя онова,
което ми даде.
Няма да спра...
да те искам.
Няма да спра...
да те обичам...
... но и знам... никога няма да бъда любовта,която търсиш...♥

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lauryn_ (Симона)

Тъжното в случая е,че прекалено много мислих...а нещата вече са факт...но всяко зло за добро,надявам се скоро да се случи нещо хубаво =)

2009-01-16T12:26:48+02:00
alehandra (Алехандра)

Я си помисли пак...

2009-01-16T09:10:37+02:00

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0