13 нояб. 2008 г., 20:34

Не, чети това

1.2K 0 3

Понякога нещата просто се случват,
но в повечето случаи самите ние ги предизвикваме.
Хвърляш въдиците и чакаш,
самият ти вече си налапал стръвта
и слагайки маската на безразличието, разказваш вицове, усмихваш се
и чакаш.


Ако си добър и тя е добра,
идва бързо,
но никога не ти го казва,
сети се  сам...
но не търси истината в думите и,

нито в нейните действия, 
просто се вгледай в очите,
там се отразяват сърцата ни.

Всеки ден тя става все по-хубава
и всеки ден ти ставаш все по-глупав,
все по-страхлив
и все по-влюбен.
 
Забравил да свалиш маската,
тя се впива в лицето ти
и в очите и.


Забравила защо е  дошла, тя ще си тръгне,
на теб ще ти е все тая,
там, навън пред нея,
но вътре в себе си,
умирайки, сам ще се приковаваш на кръста.

Ще се научиш да пишеш или рисуваш,
ще се наречеш творец
и може би някой ще те заобича
заради това, което правиш.
Но ти ще знаеш, че не правиш нищо друго, освен да лекуваш себе си,
опитвайки се да изтриеш очите  и.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • докосна ме...болезнено...но истински...
  • Истината е ,че болката ни заобикаля,а поезията е начин по който можем малко от малко да забравим реалността и да полетим... Написаното е страхотно и съм напълно съгласна с думите ти,просто и аз в момента изживявам такъв период...
  • Останах без думи...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...