flang (Димо)
14 7
13.11.2008 г., 20:34 ч.

Не, чети това 

  Поезия » Друга
936 0 3

Понякога нещата просто се случват,
но в повечето случаи самите ние ги предизвикваме.
Хвърляш въдиците и чакаш,
самият ти вече си налапал стръвта
и слагайки маската на безразличието, разказваш вицове, усмихваш се
и чакаш.


Ако си добър и тя е добра,
идва бързо,
но никога не ти го казва,
сети се  сам...
но не търси истината в думите и,

нито в нейните действия, 
просто се вгледай в очите,
там се отразяват сърцата ни.

Всеки ден тя става все по-хубава
и всеки ден ти ставаш все по-глупав,
все по-страхлив
и все по-влюбен.
 
Забравил да свалиш маската,
тя се впива в лицето ти
и в очите и.


Забравила защо е  дошла, тя ще си тръгне,
на теб ще ти е все тая,
там, навън пред нея,
но вътре в себе си,
умирайки, сам ще се приковаваш на кръста.

Ще се научиш да пишеш или рисуваш,
ще се наречеш творец
и може би някой ще те заобича
заради това, което правиш.
Но ти ще знаеш, че не правиш нищо друго, освен да лекуваш себе си,
опитвайки се да изтриеш очите  и.

© Димо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • докосна ме...болезнено...но истински...
  • Истината е ,че болката ни заобикаля,а поезията е начин по който можем малко от малко да забравим реалността и да полетим... Написаното е страхотно и съм напълно съгласна с думите ти,просто и аз в момента изживявам такъв период...
  • Останах без думи...
Предложения
: ??:??