valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
4 мар. 2015 г., 23:36

Не дали, а кога 

  Поэзия
408 0 3

Горещата надежда ме крепи,
че в някоя обикновена къща
един герой все пак ще се роди,
за да възкръсне вярата могъща
за светли и красиви идни дни,
за бъдеще прилично на децата...
Народът чака вместо да върви.
Народът е привикнал с тишината.
Надеждата ми има своя ос
и бавно се върти около нея,
но отговор на моят сляп въпрос.
не зная сам дали ще доживея.
Въпросът е най-простият: Кога?
Той, бял прашец ми сипа по главата.
Една прекрасна, мъничка страна,
в дълбока яма пъшка и се мята.
Но всичко има своя Видов ден.
Ще се роди герой отново. Зная!
Надявайте се всички като мен.
Надеждата умирала на края.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??