Не дали, а кога
Горещата надежда ме крепи,
че в някоя обикновена къща
един герой все пак ще се роди,
за да възкръсне вярата могъща
за светли и красиви идни дни,
за бъдеще прилично на децата...
Народът чака вместо да върви.
Народът е привикнал с тишината.
Надеждата ми има своя ос
и бавно се върти около нея,
но отговор на моят сляп въпрос.
не зная сам дали ще доживея.
Въпросът е най-простият: Кога?
Той, бял прашец ми сипа по главата.
Една прекрасна, мъничка страна,
в дълбока яма пъшка и се мята.
Но всичко има своя Видов ден.
Ще се роди герой отново. Зная!
Надявайте се всички като мен.
Надеждата умирала на края.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
