Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
13 июн. 2007 г., 16:58

Не дишам 

  Поэзия
663 0 11

Не дишам. Сгъстен е въздухът,
от многото  обичане  взриви се,
във пламъкът  душата ми гори,
разпръсната  на парчета спомени.
Този огън, изгарял е съня ми,
със пламналите си  въздишки,
от обичта, посята във телата,
останаха ми ръбестите белези...
... И утрото, което не догонихме.
И залеза, във който не потънахме,
на времето следите се изгубиха
след радостта, която не допихме.
Над пламъка от своето обичане
разпръсвам се в кристали от сълзи,
ръцете си на възели ги сплитам,
от страх да не прегърна твоите.
Не дишам... ако въздухът достигне
дробовете ми, сърцето ми ще изкрещи,
че още много те обичам... Не дишам,
сърцето ми и днес ще трябва да мълчи...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво, но и много болезнено. Усмихни се, Жени!
  • Гери е права. Обичта трябва да се изживее.
    Чудесен стих!!! Поздрави, Жени!!!
  • Много хубав стих, Жени!
    А ти продължавай да се усмихваш!
    Поздрави!
  • Чувства... чувства... поздравявам те, Джейни, красота!!!
  • Джейни, ти си ЛУДА от обич... Веско Маринов имаше 1 песен: "Стига заеми, стига везни... Искам обич за обич..." Стига си робувала на скрупули! На идеал за семейство... Тайно, явно или както и да е- изконсумирай я тази обич, за да се освободиш от невъзможността да я притежаваш...
    "Искам обич за обич!!!"...
  • Благодаря ви!
    Има и такива сълзливи Вал породени от спомени. А аз вече се усмихвам
  • Женичка,страхотен стих си написала отново!
    Но дишай скъпа,с пълни гърди!
    Прегръщам те!
  • Ало, Джейни, хубаво е ама нали те помолих за усмихнато стихотворение?Я ни зарадвай с едно такова.Моля те!Иначе тия са твоя запазена марка.Силни , но сълзливи.Поздрави и за този ти стих....
  • Истинско!!!
  • Прекрасно! Но тъжно!
  • Много хубав стих,мила!ПОздрав!
Предложения
: ??:??