Не е...
Колко му е - просто ръкостискане,
най-тънката струйчица пот изтече се -
не е любов, (а сякаш ми се искаше...)
Това е най-обикновено срещане;
най-нелепо скръцване със зъби
от награпавялата случайност;
това е стол за престаряло влюбване
и език прехапан от... неказаност.
Не е любов - тя чака те в колата;
тя спи на бархетната ти въглавница
и чопли семки в стаята на майка ти
(чудесна сламка си, в море удавници!)
Тя знае всяка капка по челото ти -
попива я с парче от своя делник,
завива се с мъглата над леглото ти...
Посрещна птиците.
До тебе.
В Мелник.
Не пита даже АЗ какво ли знача -
дъвка за диабетик (без захар),
или дефектна гумена играчка...
А може би инфекция в стомаха?
Безкрила пеперуда в бяла паяжина,
или къртица, зяпнала небето?
Дори да съм милувка на прокажница -
не съм любов!
(... и пускаме ръцете)
И всяка друга дума е излишна -
(като зърно кафе във чаена чаша)
Възпитано ръкува се със "бившата".
Пали колата!
Не е любов... а плаши!
Какво пък! Поздравихме се секундно
(а обля ме дъх на минали години)
Ръцете ми жигоса. И си тръгна.
Ако пак те видя...
Само ще ти кимна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Димитрова Все права защищены
Тогава съм била доста рошавовежда и себетърсеща се из поетичните дебри...
