Не е лесно светъл стих да е животът
Настане ли голям църковен празник
и всички ставаме отци, и монахини...
Една от святост лъснала е задник,
а друг до нея пише без бикини...
То проповеди, кадене със свещи,
и православен мирис на тамян,
а греховете ни от ада по-горещи
клокочот в нас подобно на вулкан...
Забравяме (така ни е изгодно)
как даже не познаваме каноните,
и в речи патетично-благородно
прикриваме надве, натри, хормоните.
Камбани чак звънят, звънят из строфите,
издигаме се самолетно чак в ефира,
на Рая сякаш митничари сме пред портите -
Минават празниците... и сме друга бира...
Остава нереалната ни святост
в забравени куплети суета,
смирението отново ни е ярост,
а сексът бъркаме със любовта...
Ех, не е лесно стих да е животът,
от тези, писани за светли дати,
но и в историята, колко хора могат
да ни покажат истински животи святи?...
И със въпроса горе с малко жал
бичуването стихотворно ще затворя -
Нали съм същият, ваш брат по кал,
по-малко действам... повече говоря...
05.05.2024.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
