13 янв. 2009 г., 16:12

Не е ли това щастието...

750 0 0
Вихърът стихва, кога се налудува,
и вълна към вълна от щастие пулсира,
а птицата волна кога се натанцува,
за блажен покой в гнездо се прибира.


Дните се ронят и с мигът умира - час,
а слънцето все трепти с ласки щедри,
с усмивка пуква цвят на розов храст
и славей му отвръща с песни ведри.


Зората събужда земята от сън
и с капка камък и стрък облива,
така се ражда тъга и обич, и звън...
Не е ли това магия - красива?


Не е ли това щастието незримо,
дето човек иска сам да се лиши,
в кръговрата на времето неуморимо,
щастие жадуват човешките души.

("Не ли това щастието"... Наталия Георгиева)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...