Не е ли това щастието...

Вихърът стихва, кога се налудува,
и вълна към вълна от щастие пулсира,
а птицата волна кога се натанцува,
за блажен покой в гнездо се прибира.


Дните се ронят и с мигът умира - час,
а слънцето все трепти с ласки щедри,
с усмивка пуква цвят на розов храст
и славей му отвръща с песни ведри.


Зората събужда земята от сън
и с капка камък и стрък облива,
така се ражда тъга и обич, и звън...
Не е ли това магия - красива?


Не е ли това щастието незримо,
дето човек иска сам да се лиши,
в кръговрата на времето неуморимо,
щастие жадуват човешките души.

("Не ли това щастието"... Наталия Георгиева)