Не е ли това щастието...
746
0
0
Вихърът стихва, кога се налудува,
и вълна към вълна от щастие пулсира,
а птицата волна кога се натанцува,
за блажен покой в гнездо се прибира.
Дните се ронят и с мигът умира - час,
а слънцето все трепти с ласки щедри,
с усмивка пуква цвят на розов храст
и славей му отвръща с песни ведри.
Зората събужда земята от сън
и с капка камък и стрък облива,
така се ражда тъга и обич, и звън...
Не е ли това магия - красива?
Не е ли това щастието незримо,
дето човек иска сам да се лиши,
в кръговрата на времето неуморимо,
щастие жадуват човешките души.
("Не ли това щастието"... Наталия Георгиева)
и вълна към вълна от щастие пулсира,
а птицата волна кога се натанцува,
за блажен покой в гнездо се прибира.
Дните се ронят и с мигът умира - час,
а слънцето все трепти с ласки щедри,
с усмивка пуква цвят на розов храст
и славей му отвръща с песни ведри.
Зората събужда земята от сън
и с капка камък и стрък облива,
така се ражда тъга и обич, и звън...
Не е ли това магия - красива?
Не е ли това щастието незримо,
дето човек иска сам да се лиши,
в кръговрата на времето неуморимо,
щастие жадуват човешките души.
("Не ли това щастието"... Наталия Георгиева)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Георгиева Всички права запазени
