17 мая 2012 г., 15:58

Не е невъзможна

1.5K 2 29

Невъзможна любов ли? О, Господи, няма такава!
Кой на буйния вятър извечния порив ще спре?!
Тя е космос и дим, и магия, гореща жарава,
тя живее дори и когато сърцето умре.

Невъзможна любов? Колко глупава, плитка измама!
Та нима притежание, сделка разумна е тя?!
Не, това е съдба, ти я носиш, спасение няма,
тя е властна царица и малка свещичка в нощта.

Тя те пази по стръмните пътища - дръзка и вечна,
тя ти дава смеха, свободата, кураж да вървиш.
Знай, за нея накрай свят не е прекалено далече
и когато я следваш, ще чувстваш, че волен летиш.

Тя не се побеждава и превзема, тя не е барикада,
тя не иска да знае за жалкия делник, скръбта.
Тя е лъч светлина, неугасваща огнена клада,
на която не рядко изгаря дори и смъртта.

Тя не ти е затворник и клетка не ù е привична,
"невъзможна" недей я нарича, а подай ù ръка.
Няма как да те спре ни земя, ни небе да обичаш
и да видиш изпъстрен с възможности светли света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Няма как да те спре ни земя, ни небе да обичаш..."
    Прекрасен стих, Вики!
  • Я да се разпиша и аз с едно "Браво"!
  • Невъзможна е несподелената любов.
    Както пише Кадифе, и сто години да тичаш след нея, няма да я настигнеш. И тя е източник на драми.

    А споделената е възможна при всички обстоятелства...


  • Властна царица и малка свещичка едновременно!
    Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...