17.05.2012 г., 15:58

Не е невъзможна

1.5K 2 29

Невъзможна любов ли? О, Господи, няма такава!
Кой на буйния вятър извечния порив ще спре?!
Тя е космос и дим, и магия, гореща жарава,
тя живее дори и когато сърцето умре.

Невъзможна любов? Колко глупава, плитка измама!
Та нима притежание, сделка разумна е тя?!
Не, това е съдба, ти я носиш, спасение няма,
тя е властна царица и малка свещичка в нощта.

Тя те пази по стръмните пътища - дръзка и вечна,
тя ти дава смеха, свободата, кураж да вървиш.
Знай, за нея накрай свят не е прекалено далече
и когато я следваш, ще чувстваш, че волен летиш.

Тя не се побеждава и превзема, тя не е барикада,
тя не иска да знае за жалкия делник, скръбта.
Тя е лъч светлина, неугасваща огнена клада,
на която не рядко изгаря дори и смъртта.

Тя не ти е затворник и клетка не ù е привична,
"невъзможна" недей я нарича, а подай ù ръка.
Няма как да те спре ни земя, ни небе да обичаш
и да видиш изпъстрен с възможности светли света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Няма как да те спре ни земя, ни небе да обичаш..."
    Прекрасен стих, Вики!
  • Я да се разпиша и аз с едно "Браво"!
  • Невъзможна е несподелената любов.
    Както пише Кадифе, и сто години да тичаш след нея, няма да я настигнеш. И тя е източник на драми.

    А споделената е възможна при всички обстоятелства...


  • Властна царица и малка свещичка едновременно!
    Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...