Не е обич
Не е обич това, разбери ме,
щом убиваш ме бавно с думите,
щом очите ми вече мрачни са,
и тъга е единствено чувството.
Не е обич, изгубих усмивката,
и пропука се в мен вече вярата,
че единствен си, дето закриля ме
и заменяш любов със тревогата.
Не е сила, щом бавно убиваш ме.
Виж, забравих до теб да се смея.
Не разбираш ли, толкова жалко е
щом сълзи днес в очите ми има.
Спри сега и за миг помисли си -
по-добре ли е мен да ме няма?
Не е обич, а нещо тъй жалко е
Да се чувствам самотно до тебе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Георгиева Все права защищены
мн ми хареса!