Не е подарък...
Добре дошла! Събувай се и влез.
Е-е-е, не че ми е много нов килима...
Какъв ти климатик в едно антре?!
Направо в ляво. Сядай до камината.
Стопли се, че навън гъмжи от сняг.
По Коледа приличаше на пролет.
Но ти така прекрасно закъсня,
че вече се надявах да не дойдеш.
Кажи сега! Какво те води тук?
Отдавна съм престанала да питам.
Ще пусна телевизора. Без звук,
защото тишината с теб е истина.
Заспиваш ли? Да сипя малко скоч?
Но ако искаш, подремни оттатък.
Ще те събуди президента. Точно!
Когато в полунощ гърмят. И мразят.
Сама ли? Не-ее. Така ми е добре.
Защо не мина първо през комшията?!
Щастливец е горкият! И бохем.
Умира от любов. И за ракия.
Не ти отвори? Как не го е срам?!
Звънеца му счупи! Ритни бравàта!
От мравка денем не е по-голям,
а нощем се смалява до приятел...
Веднъж вратата с брадва ми разби.
Е, не че му се сърдя, но ми мина.
Мълчиш ли? И на мен ми се мълчи,
но все пак не пред Новата година.
Очаквам нещо даже и от теб,
макар че бях обикнала и старата.
Загледах се към празното в ръцете ти
и се надявам да не е подарък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
