10 мар. 2024 г., 09:19

Не е стихотворение

388 0 0

Вселената отколе ни напомня:

"Отворете очите сега! Огледайте се и преценете,

светлина или тъмнина! И каквото изберете,

то ще е гост във вашата одая.
Първото правило, е да спасите душата...
тя е най фината структура във всеки от нас
проявена в това тяло с мисия ценна,
ви подтиква нагоре, към божествен баланс.
В планетарен аспект, се преобръщат нива,
от полюс към полюс... в нов ред тъкмят се.
Плътности, вибрации, енергии, правила,
за следващо време... дирижират, множат се.
Процесът, е с име - Нова Епоха,
която полека навлиза във всеки от вас,
с лишения откъм емоционалната болка,
програмира ви с навици и личен компас.
Не подценявайте душевната си потребност,
тя ще ви тества с предизвикателства бурни,
през кризите на битовизми и ценности,
суматохата определя борбите ви трудни.
Лишени ще бъдете от много блага,
от приятелства и помощ най-братска
към себеподобните вам същества
в моменти на огорчение и житейската краска.
За спящите... стъкмили сме друм,
по който безгласно и лесно  преминат.
Какво ги очаква ли... сигурно следващ сън,
такъв е изборът им и такъв ще го имат.
За вътрешна мъдрост и избор иде реч,
самопознание лично все още зове се,
това което идва, редно е да проумеете
и да настроите своите хуманост и сили.
Съзряването не е повсеместно, но в ход,

и не е правило, а еволюционен процес
Кой ще възрадваме с препратка към нов живот,

е само поредният... експеримент."

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...