10.03.2024 г., 9:19

Не е стихотворение

380 0 0

Вселената отколе ни напомня:

"Отворете очите сега! Огледайте се и преценете,

светлина или тъмнина! И каквото изберете,

то ще е гост във вашата одая.
Първото правило, е да спасите душата...
тя е най фината структура във всеки от нас
проявена в това тяло с мисия ценна,
ви подтиква нагоре, към божествен баланс.
В планетарен аспект, се преобръщат нива,
от полюс към полюс... в нов ред тъкмят се.
Плътности, вибрации, енергии, правила,
за следващо време... дирижират, множат се.
Процесът, е с име - Нова Епоха,
която полека навлиза във всеки от вас,
с лишения откъм емоционалната болка,
програмира ви с навици и личен компас.
Не подценявайте душевната си потребност,
тя ще ви тества с предизвикателства бурни,
през кризите на битовизми и ценности,
суматохата определя борбите ви трудни.
Лишени ще бъдете от много блага,
от приятелства и помощ най-братска
към себеподобните вам същества
в моменти на огорчение и житейската краска.
За спящите... стъкмили сме друм,
по който безгласно и лесно  преминат.
Какво ги очаква ли... сигурно следващ сън,
такъв е изборът им и такъв ще го имат.
За вътрешна мъдрост и избор иде реч,
самопознание лично все още зове се,
това което идва, редно е да проумеете
и да настроите своите хуманост и сили.
Съзряването не е повсеместно, но в ход,

и не е правило, а еволюционен процес
Кой ще възрадваме с препратка към нов живот,

е само поредният... експеримент."

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...