Лесно е да си тръгнеш...
Колко е лесно да си отидеш!
...като есенен вятър...
Да кършиш, да брулиш
сухите клонки...
Да откъсваш жълтите листа!
Да ги мяташ насам-натам...
Да си студена, мъглива...
Да бъдеш лоша... Тъжна... Есенна!
Трудно е да останеш!
Да простиш!
Отново да обикнеш!
Да приласкаваш...
...да събираш есенните листа...
...едно – по едно...
Да гониш мъглите!
С усмивка, доброта, опрощение...
С твоята усмивка...
...единствената... Неповторимата!
© Хари Спасов Все права защищены