Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
11 июн. 2008 г., 02:25

Не е време за сбогом 

  Поэзия » Любовная
864 0 20
... А розата над скрина ми увяхна...
Тъй както остарява любовта ни.
Целувките ни жарки избледняха.
Сега нанасяме си скрити рани.

И всяка дума - пълна със сарказъм...
И всеки поглед - като остър зъбер...
Постелята зад нас линее празна.
А разговорът става странно мъдър.

Духовното все повече надвива.
Прикрива овехтялата ни нежност,
която като кученце се свива -
самотна, непотребна, безнадеждна...

Навярно сме класическият случай:
"С годините угасва любовта."
И всеки в себе си се е заключил
и е изхвърлил ключа в пепелта.

Но аз не мога! Още нося огън!
И допирът ти в мрака ме вълнува!
Не се оплаквай, че очаквам много.
Не съм готова с теб да се сбогувам.

© Бианка Габровска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??