Не е време за сбогом
... А розата над скрина ми увяхна...
Тъй както остарява любовта ни.
Целувките ни жарки избледняха.
Сега нанасяме си скрити рани.
И всяка дума - пълна със сарказъм...
И всеки поглед - като остър зъбер...
Постелята зад нас линее празна.
А разговорът става странно мъдър.
Духовното все повече надвива.
Прикрива овехтялата ни нежност,
която като кученце се свива -
самотна, непотребна, безнадеждна...
Навярно сме класическият случай:
"С годините угасва любовта."
И всеки в себе си се е заключил
и е изхвърлил ключа в пепелта.
Но аз не мога! Още нося огън!
И допирът ти в мрака ме вълнува!
Не се оплаквай, че очаквам много.
Не съм готова с теб да се сбогувам.
Тъй както остарява любовта ни.
Целувките ни жарки избледняха.
Сега нанасяме си скрити рани.
И всяка дума - пълна със сарказъм...
И всеки поглед - като остър зъбер...
Постелята зад нас линее празна.
А разговорът става странно мъдър.
Духовното все повече надвива.
Прикрива овехтялата ни нежност,
която като кученце се свива -
самотна, непотребна, безнадеждна...
Навярно сме класическият случай:
"С годините угасва любовта."
И всеки в себе си се е заключил
и е изхвърлил ключа в пепелта.
Но аз не мога! Още нося огън!
И допирът ти в мрака ме вълнува!
Не се оплаквай, че очаквам много.
Не съм готова с теб да се сбогувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
