Не и за лек
Понасяш безмълвно безброй присъди,
при вятърни мелници търсиш промяна,
но колкото и силно да стискаш със зъби,
уви сърцето не е от стомана.
Боледуваш по несбъднато обичане
и искаш тази болка да приключи,
а ръцете от молитвите за вричане
се свиват вече тихо във юмруци.
И няма да си иде онзи гняв,
оплел искрицата ти в своето царуване
и никога не ще осъмнеш здрав,
щом с несъществуваща любов лекуваш се.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бисерка Тодорова Все права защищены
