Понасяш безмълвно безброй присъди,
при вятърни мелници търсиш промяна,
но колкото и силно да стискаш със зъби,
уви сърцето не е от стомана.
Боледуваш по несбъднато обичане
и искаш тази болка да приключи,
а ръцете от молитвите за вричане
се свиват вече тихо във юмруци.
И няма да си иде онзи гняв,
оплел искрицата ти в своето царуване
и никога не ще осъмнеш здрав,
щом с несъществуваща любов лекуваш се.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
