23 авг. 2008 г., 08:23

Не идвай, любов!

1.1K 0 7
Не идвай, любов!
Не ща да те чакам!
Не искам пак да те срещам!
Не искам за тебе да страдам,
не искам за тебе да плача,
не искам за тебе да моля!
Не искам!
Подмини ме, любов!
Аз ще бъда монахиня
в свойта самота...

 
                                     23.08.2008г.
                                      (събота) , 00:30ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • не се разочаровай.Стихотворението е добро!
  • О,я стига...не викай дявола!Монахиня пише ли такива неща...?
    Така ще те връхлети,тая дето не я искаш.
    НЕИЗБЕЖНО Е!
    С обич!
  • Не е хубаво нещо самотата ... хареса ми стихът
  • Благодаря, приемам критиката! Но, наистина предпочитам да го оставя, както е в оригинала. Благодаря все пак!
  • Много добро!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...