2 сент. 2006 г., 11:59

Не идвай тука втори път

723 0 6

Lycki & Mojsei

 

Не идвай тука втори път -
нали отровата изпихме:
жестокост зрее в моя кът…
Топлината тук изтрихме.


Не можеш обич да дариш -
живееш в изневяра
пред мене друга ти виниш,
тъй рушиш - чрез тази мяра.

 

Напира в мен ридание…
С какво ли го заслужих?
Дари ми ти терзание -
молебен му отслужих.

 

Създадохме живот мизерен-
защото липсва топлата любов,
в която да си верен
чрез порива си мил и нов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,Мойра го е казала толкова точно,съгласна съм напълно с нейното мнение!Поздрави и много усмивки за двамата!
  • Думите Ви звучат толкова реално,
    ехото им ечи около мен...
    Потапяте ме от крайността на нежните емоции
    в другата крайност - на празнотата, плачеща по изгубената любов...

    Знаете как се наричат хората, които умеят да породят това!
  • Здравей, Петя! Умори ме тази Лъки напоследък, а ти казваш, че било красиво!?
    Поздрав!
  • Здравей, Романтична!
    Ти си ни семейна приятелка и ще ти кажа под секрет, че положението е сериозно! Помагай!
    Поздрав!
  • Тажно и много красиво!Браво!Една 6 от мен!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...