2 сент. 2006 г., 11:59

Не идвай тука втори път

724 0 6

Lycki & Mojsei

 

Не идвай тука втори път -
нали отровата изпихме:
жестокост зрее в моя кът…
Топлината тук изтрихме.


Не можеш обич да дариш -
живееш в изневяра
пред мене друга ти виниш,
тъй рушиш - чрез тази мяра.

 

Напира в мен ридание…
С какво ли го заслужих?
Дари ми ти терзание -
молебен му отслужих.

 

Създадохме живот мизерен-
защото липсва топлата любов,
в която да си верен
чрез порива си мил и нов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,Мойра го е казала толкова точно,съгласна съм напълно с нейното мнение!Поздрави и много усмивки за двамата!
  • Думите Ви звучат толкова реално,
    ехото им ечи около мен...
    Потапяте ме от крайността на нежните емоции
    в другата крайност - на празнотата, плачеща по изгубената любов...

    Знаете как се наричат хората, които умеят да породят това!
  • Здравей, Петя! Умори ме тази Лъки напоследък, а ти казваш, че било красиво!?
    Поздрав!
  • Здравей, Романтична!
    Ти си ни семейна приятелка и ще ти кажа под секрет, че положението е сериозно! Помагай!
    Поздрав!
  • Тажно и много красиво!Браво!Една 6 от мен!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...