3 мар. 2009 г., 20:11

Не искай да ме виждаш вече

1.1K 0 1
Как да те обичам,
когато време не остана
и ще замина надалече,
но как да го отричам,
когато до теб застана
и знам - нищо не е същото вече!

Не ме разбирай погрешно -
хубаво със теб ми беше,
но зная - краят ще настъпи скоро,
а сърцето ми тъй грешно е
и душата ми не спеше,
защото краят ще е скоро!

Не питай ме дали съм те обичала - 
чувствата си да разкривам не умея,
но поне не съм отричала,
даже да помисля и не смея.

Когато си стегна багажа,
ти не идвай при мен
и дали те обичам, ти недей пита...
Защото няма друго да кажа,
освен: "Бягай, иди си от мен...
самолетът ми във 6 ч. излита!"

С пресъхнали очи ще те изпратя,
с фалшивата усмивка на лице,
казвайки, че картичка ще пратя...
Даже няма да поискам да си стиснем и ръце!

Истината е, че искам
ти да ме забравиш.
Знам, че егоистично звучи
и че последната капка надежда ще изтискам,
но знам, че ти ще го направиш
и от мен следа не ще личи!

Какво да направя, когато
връщане назад не виждам?
Какво да чувствам, когато
мислиш си, че те обиждам?
.....

"Довиждане" кажи ми тихо -
махни с ръка от далече
и не искай да ме виждаш вече!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Безнадеждно си го погледанала заминаването...
    Аз за себе си го видях така преди време :

    На заминаване

    Леглото мирише на слънце
    Вчерашният секс ме гъделичка
    под чаршафа
    думите все още са несвързани
    и климатика шепне с тихо тракане
    щората е татуирала бедрото ти
    и тигърски потрепва с
    всяко вдишване
    тези сенки, тези утринни нахалници
    те украсяват до поискване
    не ми се става, хич не ми се става
    първи
    а утринта ми скача по главата
    ще изтече докрай ноща със
    пастата за зъби
    ще трябва дълго следваща да чакаме...
    и се разтваряме с дима на първите
    цигари
    в кафеният буркан потрепва утрото
    и обещанието, че няма да
    забравим
    а до вратата се чернее куфарът...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...