Не искай да ме виждаш вече
когато време не остана
и ще замина надалече,
но как да го отричам,
когато до теб застана
и знам - нищо не е същото вече!
Не ме разбирай погрешно -
хубаво със теб ми беше,
но зная - краят ще настъпи скоро,
а сърцето ми тъй грешно е
и душата ми не спеше,
защото краят ще е скоро!
Не питай ме дали съм те обичала -
чувствата си да разкривам не умея,
но поне не съм отричала,
даже да помисля и не смея.
Когато си стегна багажа,
ти не идвай при мен
и дали те обичам, ти недей пита...
Защото няма друго да кажа,
освен: "Бягай, иди си от мен...
самолетът ми във 6 ч. излита!"
С пресъхнали очи ще те изпратя,
с фалшивата усмивка на лице,
казвайки, че картичка ще пратя...
Даже няма да поискам да си стиснем и ръце!
Истината е, че искам
ти да ме забравиш.
Знам, че егоистично звучи
и че последната капка надежда ще изтискам,
но знам, че ти ще го направиш
и от мен следа не ще личи!
Какво да направя, когато
връщане назад не виждам?
Какво да чувствам, когато
мислиш си, че те обиждам?
.....
"Довиждане" кажи ми тихо -
махни с ръка от далече
и не искай да ме виждаш вече!!!
© Боряна Дамянова All rights reserved.