Mar 3, 2009, 8:11 PM

Не искай да ме виждаш вече

  Poetry » Love
1.1K 0 1
Как да те обичам,
когато време не остана
и ще замина надалече,
но как да го отричам,
когато до теб застана
и знам - нищо не е същото вече!

Не ме разбирай погрешно -
хубаво със теб ми беше,
но зная - краят ще настъпи скоро,
а сърцето ми тъй грешно е
и душата ми не спеше,
защото краят ще е скоро!

Не питай ме дали съм те обичала - 
чувствата си да разкривам не умея,
но поне не съм отричала,
даже да помисля и не смея.

Когато си стегна багажа,
ти не идвай при мен
и дали те обичам, ти недей пита...
Защото няма друго да кажа,
освен: "Бягай, иди си от мен...
самолетът ми във 6 ч. излита!"

С пресъхнали очи ще те изпратя,
с фалшивата усмивка на лице,
казвайки, че картичка ще пратя...
Даже няма да поискам да си стиснем и ръце!

Истината е, че искам
ти да ме забравиш.
Знам, че егоистично звучи
и че последната капка надежда ще изтискам,
но знам, че ти ще го направиш
и от мен следа не ще личи!

Какво да направя, когато
връщане назад не виждам?
Какво да чувствам, когато
мислиш си, че те обиждам?
.....

"Довиждане" кажи ми тихо -
махни с ръка от далече
и не искай да ме виждаш вече!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безнадеждно си го погледанала заминаването...
    Аз за себе си го видях така преди време :

    На заминаване

    Леглото мирише на слънце
    Вчерашният секс ме гъделичка
    под чаршафа
    думите все още са несвързани
    и климатика шепне с тихо тракане
    щората е татуирала бедрото ти
    и тигърски потрепва с
    всяко вдишване
    тези сенки, тези утринни нахалници
    те украсяват до поискване
    не ми се става, хич не ми се става
    първи
    а утринта ми скача по главата
    ще изтече докрай ноща със
    пастата за зъби
    ще трябва дълго следваща да чакаме...
    и се разтваряме с дима на първите
    цигари
    в кафеният буркан потрепва утрото
    и обещанието, че няма да
    забравим
    а до вратата се чернее куфарът...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...