3.03.2009 г., 20:11

Не искай да ме виждаш вече

1.1K 0 1
Как да те обичам,
когато време не остана
и ще замина надалече,
но как да го отричам,
когато до теб застана
и знам - нищо не е същото вече!

Не ме разбирай погрешно -
хубаво със теб ми беше,
но зная - краят ще настъпи скоро,
а сърцето ми тъй грешно е
и душата ми не спеше,
защото краят ще е скоро!

Не питай ме дали съм те обичала - 
чувствата си да разкривам не умея,
но поне не съм отричала,
даже да помисля и не смея.

Когато си стегна багажа,
ти не идвай при мен
и дали те обичам, ти недей пита...
Защото няма друго да кажа,
освен: "Бягай, иди си от мен...
самолетът ми във 6 ч. излита!"

С пресъхнали очи ще те изпратя,
с фалшивата усмивка на лице,
казвайки, че картичка ще пратя...
Даже няма да поискам да си стиснем и ръце!

Истината е, че искам
ти да ме забравиш.
Знам, че егоистично звучи
и че последната капка надежда ще изтискам,
но знам, че ти ще го направиш
и от мен следа не ще личи!

Какво да направя, когато
връщане назад не виждам?
Какво да чувствам, когато
мислиш си, че те обиждам?
.....

"Довиждане" кажи ми тихо -
махни с ръка от далече
и не искай да ме виждаш вече!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безнадеждно си го погледанала заминаването...
    Аз за себе си го видях така преди време :

    На заминаване

    Леглото мирише на слънце
    Вчерашният секс ме гъделичка
    под чаршафа
    думите все още са несвързани
    и климатика шепне с тихо тракане
    щората е татуирала бедрото ти
    и тигърски потрепва с
    всяко вдишване
    тези сенки, тези утринни нахалници
    те украсяват до поискване
    не ми се става, хич не ми се става
    първи
    а утринта ми скача по главата
    ще изтече докрай ноща със
    пастата за зъби
    ще трябва дълго следваща да чакаме...
    и се разтваряме с дима на първите
    цигари
    в кафеният буркан потрепва утрото
    и обещанието, че няма да
    забравим
    а до вратата се чернее куфарът...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...