2 июн. 2006 г., 17:35

Не искам

2.4K 0 8

Не искам да съм част от тази болест,
която ни измъчва и убива,
но не искам и да нямам капка доблест,
да сторя туй, което уж не бива.

Не искам да съм част от този свят,
във който двама влюбени сънуват,
че заедно вървят - ръка в ръка,
а денем други ги неща вълнуват.

Не искам да съм част от този сън,
във който ме целуваш и ме галиш,
а извърна ли глава за миг навън,
и сенките да казват, че ме мамиш...

Не искам да съм част от тоз поток,
от кръв и пот и празни обещания...
А после да се правя на пророк,
и да изричам сухи заклинания.

Не искам да съм част от този стих,
във който няма даже капка радост,
аз искам само кът - уютен, тих,
във който да делиме свойта младост!..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 6 и от мен, няма да коментирам
  • "...Не искам да съм част от този свят,
    във който двама влюбени сънуват,
    че заедно вървят - ръка в ръка,
    а денем други ги неща вълнуват. ..."

    Оле тук ме просълзи... преживявам го.

    Защо до сега не съм те чела? хмм разочарована съм от себе си
    Поздравче и тук и пак
  • Поздравления за този стих, Александър!
    И за силата на днешния ти!
  • ...аз искам само кът - уютен, тих,
    във който да делиме свойта младост!

    Браво, Алекс! Открий своя бленуван пристан! Много ми харесва стихотворението ти! Поздрав!


  • прекрасно е и волево.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...