2 июн. 2006 г., 17:35

Не искам

2.4K 0 8

Не искам да съм част от тази болест,
която ни измъчва и убива,
но не искам и да нямам капка доблест,
да сторя туй, което уж не бива.

Не искам да съм част от този свят,
във който двама влюбени сънуват,
че заедно вървят - ръка в ръка,
а денем други ги неща вълнуват.

Не искам да съм част от този сън,
във който ме целуваш и ме галиш,
а извърна ли глава за миг навън,
и сенките да казват, че ме мамиш...

Не искам да съм част от тоз поток,
от кръв и пот и празни обещания...
А после да се правя на пророк,
и да изричам сухи заклинания.

Не искам да съм част от този стих,
във който няма даже капка радост,
аз искам само кът - уютен, тих,
във който да делиме свойта младост!..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 6 и от мен, няма да коментирам
  • "...Не искам да съм част от този свят,
    във който двама влюбени сънуват,
    че заедно вървят - ръка в ръка,
    а денем други ги неща вълнуват. ..."

    Оле тук ме просълзи... преживявам го.

    Защо до сега не съм те чела? хмм разочарована съм от себе си
    Поздравче и тук и пак
  • Поздравления за този стих, Александър!
    И за силата на днешния ти!
  • ...аз искам само кът - уютен, тих,
    във който да делиме свойта младост!

    Браво, Алекс! Открий своя бленуван пристан! Много ми харесва стихотворението ти! Поздрав!


  • прекрасно е и волево.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....