11 мая 2007 г., 22:01

Не искам

870 0 5
Не искам да ме виждате такава!
Не искам, не сега!
Моят свят - той не иска и не дава,
със сивотата си убива живостта!


Не искам да ме виждате такава,
така разплакана и зла!
В моя свят е тъмно и тогава,
щом в стаята ми се усмихва светлина!


Не искам да знам, че ме вините!
Вие не знаете това,
че ме дави вечността в дните
и омразата - в любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепп Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви
  • И аз не искам да те виждам такава!
    Усмихни се и подай ръка!
    Всяка сутрин слънцето изгрява
    и на всекиго дарява
    лъч от свойта топлина.
  • И на мен много ми хареса. Особено последните два реда са много силни. Браво!
  • Прекрасно е , много ми харесва ! Трудно е да похвалиш някой , който е написал нещо толкова добро !
  • Хубава идея!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...