16 апр. 2007 г., 16:41

НЕ ИСКАМ

777 0 11
НЕ ИСКАМ

Пространствени прегради ни тежат...
Не искам да те губя вече, мила!
И ето на - мечтаем все за път...
А как се учехме да бъдем много силни!...

Тежат усмивките от толкова лъжи,
преглътнати с компромиси горчиви...
Самозалъгването повече тежи
в душите и телата - още живи...

Понечим глухо да изстенем, гордостта -
болезнено себична - ни възпира.
Крещи от болка недолюбена плътта,
сърцата за помилване пледират.

Къде убежище да търсим двама с теб -
далеч от хорски погледи и клюки?
Къде за двама ни във този свят нелеп
ще сторят друм магически пролуки?

Роптае тихо, бавно се топи
от скръб далечна нашето всесилие...
Цъфтят цветята - ние ний ще прецъфтим...
Не искам да те губя вече, мила!

Ванилин Гавраилов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...